Традиция, започнала в Йерусалим

Средновековният орден на свети Лазар води началото си от лепрозорий край стените на Йерусалим, при портата, която носи името на светеца. Братята му се грижат за болните от проказа и бързо се утвърждават като опитни хоспиталиери.

През XII век орденът става и военен. До 1291 г. рицарите му защитават християнските владения в Светите земи, а след загубата им пазят поклонническите пътища в Европа, най-вече пътя към Сантяго де Компостела. Независимо от военната си роля, орденът остава преди всичко хоспиталиерски и поддържа мрежа от болници и лазарети в цяла Европа.

Във Франция орденът се радва на покровителството на короната, но декретът от 1791 г., с който са премахнати всички рицарски ордени, слага край на съществуването му. Оттогава нито една суверенна власт не го е възстановила.

През 1995 г. великите приорства на Англия и Шотландия, към които веднага се присъединява и Великото приорство на Южна Африка, учредяват Обединените велики приорства на Хоспиталиерския орден на свети Лазар Йерусалимски. Те продължават делото на средновековния орден като регистрирана рицарска организация, в съответствие със законите на всяка държава, в която работят.

Орденът е християнски и икуменически: в него членуват православни, католици, протестанти и англиканци, а членовете му следват, по думите на неговата история, „духа на икуменическото християнско милосърдие“.

Орденът е конфедерация от независими велики приорства, управлявана от Върховното велико приорство. Председател на Върховното велико приорство е Върховният велик приор, избиран за срок от пет години. Ежедневната работа на Ордена се ръководи от Великия съвет и Великата канцелария в Малта.

Великите офицери на Ордена изпълняват задълженията си доброволно и без възнаграждение. Средствата, събрани в даден регион, се изразходват за благотворителна дейност в същия регион.

Орденът е вписан като неправителствена организация в ООН и членува в Европейския форум на хората с увреждания, Европейската мрежа за независим живот и Световната асоциация за подкрепена заетост. В различни страни той поддържа клиники, подкрепя болници и хосписи и работи заедно с местните власти и гражданските организации.

Новата юрисдикция започва като делегация, най-малката единица в Ордена. Когато екипът ѝ е изграден и хоспиталиерската ѝ работа е призната, Великата канцелария може да я предложи на Върховното велико приорство за велико приорство в процес на учредяване. Някои юрисдикции преминават първо през степента на командорство или велико командорство. След тържественото освещаване великото приорство става пълноправно.

Всяко велико приорство има два гласа във Върховното велико приорство. Делегациите са представени чрез Великото приорство на международните лазарити. Когато един регион не може да се издържа сам, Върховното велико приорство го признава за „велико приорство в нужда“ и възлага на по-заможни велики приорства да подпомагат нуждите му. Сестринските рицарски организации, присъединили се към Ордена в цялост, запазват своята независимост и устав, а водачите им полагат клетва за вярност пред офицерите на Върховното велико приорство и също имат два гласа.

76 юрисдикции на шест континента по данни на Великата канцелария, 2026 г. България е отбелязана, а сестринските организации са дадени в курсив.